Инконтиненция - незадържане на урина

Д-р Нури Джейдели, специалист Гинекология в Анадолу Медицински център, разяснява начините за справяне с незадържането на урина.

Инконтиненция или незадържане на урина е състояние, в което мнозина тайно изпадат, и което ги кара да се чувстват засрамени. То може да възникне у всяко лице, независимо от възрастта и пола. Приблизително 50% от недиагностицираните жени в цял свят, в по-голяма или в по-малка степен, страдат от това неразположение. Процентът може да нарасне до 70% у жените в периода след менопаузата. Много жени не желаят или не могат да споделят своите оплаквания с близките.

С увеличаване на социално-икономическото положение откритото произнасяне на този проблем става все по-трудно. Проявата му зачестява с увеличаване на броя на естествените раждания. Когато все пак някои жени дръзнат да се консултират с лекар за наличието на оплаквания, определянето на вида незадържане е от първостепенно значение.

Инконтиненцията възниква обикновено по време на смях, кашляне, кихане, физически упражнения, при ходене, а понякога дори и при седене или повдигане на тежки предмети. При периодична проява е важно да се направи възможно най-бърза консултация с лекар. С течение на времето или с напредването на възрастта у жената лечението става по-трудно. При случаи в напреднала възраст незадържането на урина може да бъде няколко типа. Те могат да се развият паралелно, което води до още по-голямо усложняване.

Разграничават се три вида незадържане на урина – стресова инконтиненция, императивна инконтиненция и незадържане на урина при пациенти със свръхактивен пикочен мехур.

Стресовата инконтиненция може да възникне в ежедневието, когато лицето се смее, кашля, или при ситуации на повишено вътрекоремно налягане. Този тип незадържане на урина се наблюдава при жени, които са родили тежко по естествен път, имат ниски нива на естроген след менопаузата, или са получили пролапс на матката.

Императивна инконтиненция се получава вследствие на тежко патологично нервномускулно заболяване. При този тип инконтиненция, макар жената да не уринира често през деня, тя се подмокря докато стигне до тоалетната. Това състояние може да доведе до усещането за нерадостен живот и да накара жената да избягва да излиза навън. Възможността от подмокряне в неподходящото място и ненавременно стресира жената изключително много.

При жени със свръхактивен пикочен мехур последният е с по-малка вместимост и напрягането му е голямо и макар поемането на течност у тези жени да е доста малко, те уринират много често.

Акушер-гинеколозите са специалистите, които се занимават с инконтиненцията. Хирургичното лечение на пациенти, страдащи от това заболяване, претърпя съществено развитие през последните 20 години.

Първоначално пациентите се преглеждат амбулаторно, записва се подробната им анамнеза и при необходимост се провеждат предварителни изследвания. В болница постъпват пациенти, на които се налага оперативна намеса. Престоят в болницата е много лек за пациента. Хирургичната интервенция трае около 15-20 минути в манипулационната зала, и ако пациентът е настанен рано, тя се извършва още същия ден. Оперативната намеса се извършва обикновено вагинално, без разрез на коремната стена. При извършване на процедурата с разрез от 3-4 см, нарушеният ъгъл се коригира чрез поставяне на синтетичен предмет под пикочния канал, като се използват специално предназначени за целта неразтворими материали. Понастоящем тези методи са широко разпространени в Европа. Най-новите постижения в хирургичните техники доведе до доста задоволителни резултати. Ако у пациента не се забелязват допълнителни заболявания, след оперативната намеса излекуването е окончателно.

Тези интервенции са минимално инвазивни процедури и пациентките се връщат към ежедневието си без сериозни усложнения. Жените, при които успешно е извършена горната процедура, продължават живота си като имат активна роля в обществото. Дават им се указания за мерките, които трябва да предприемат в начина си на живот, и количеството течности, които трябва да поемат. Ако въпросните мерки са неудовлетворителни, пациентките се подлагат на гимнастика на пикочния мехур, упражнения на Кегел, методи за обучение на самоконтрол на физиологичното състояние на организма и електростимулация на мускулите на тазовото дъно. С други думи, проблема с това заболяване може да се реши посредством комбинация от методи от различни дисциплини.