Изследване на жлъчката и панкреаса

ЕРХПГ е абревиатура, съставена от първите букви на думите „Ендоскопска Ретроградна Холангио-Панкреато-Графия”. Това е метод, който се използва за ендоскопско и рентгеново обследване на вътрешните и външните жлъчни пътища и панкреатичния път. ЕРХПГ се провежда с цел диагностика и лечение при камъни в жлъчката и панкреаса, туморни образувания, обструкция или травма на жлъчния път в резултат на операции на жлъчния мехур, както и когато резултатите от хематологичните или УЗТ изследванията предполагат наличие на заболяване на черния дроб или панкреаса.

Процедурата се извършва в отдела за ендоскопски изследвания, трае между 30 и 90 минути, а след изследването обикновено е препоръчителен болничен престой от едно денонощие. ЕРХПГ се извършва с помощта на дълъг, тънък и извит ендоскоп (дуоденоскоп), в края на който има оптична система. След поставяне на седативни медикаменти дуоденоскопът се въвежда през устата, преминава през хранопровода, насочва се към стомаха и се придвижва към първия сегмент на малкото черво, наречен дванадесетопръстник, където се намират отворите към жлъчните пътища и панкреатичния път. При входа на жлъчния път се инжектира контрастно вещество и се получава рентгенография на тези пътища. По време на процедурата се прилагат определени медикаменти (седоаналгезия), за да се предотврати усещането за болка. Не настъпва затруднение в дишането, тъй като трахеята не е част от обследваните региони.

В редки случаи е възможно по време на процедурата да се третират определени проблеми. В зависимост от статуса на Вашето заболяване лекуващият лекар ще Ви разясни възможните манипулации преди изследването.

Процедурите, които може да бъдат извършени по време на ЕРХПГ са:

• Сфинктеротомия: Ако в жлъчния тракт се забелязва камък или блокаж, или ако лекарят счита за необходимо, мястото, където се отварят каналите от жлъчния мехур (папилата), може да се дилатира.
• Ако в жлъчните пътища има камъни или конкременти, те се отстраняват чрез разширяване на пътя с помощта на инструменти, наречени балони или кошници. Големите и твърди камъни се екстрахират, след като бъдат раздробени посредством механична литотрипсия.
• Имплантиране на стент: Стентовете са под формата на тръба, изработени са от полимер или метал и позволяват на жлъчния сок да се придвижва към червата през иначе стеснените жлъчни пътища. Ако е необходимо, стент може да се постави и в панкреатичния път.
• Поставяне на назобилиарна сонда: Понякога е възможно поставяне на полимерна тръба, единият край на която ще бъде в жлъчните пътища, а другият ще излиза от носа. Този метод едновременно улеснява движението на жлъчния сок и позволява контрол на процеса чрез вливане на контрастно вещество.

Сфинктеротомия (отваряне на края на жлъчния път чрез срез), екстрахиране на камъни през жлъчния канал и имплантиране на стент (малки тръби от полимер или метал) са процедурите, които се извършват най-често.

Ако не се проведе ЕРХПГ, заключенията се правят на базата на статуса на заболяването, което изисква процедурата. Може да се наблюдават панкреатит, обструктивна жълтеница, чернодробна недостатъчност, енцефалопатия. Възможни са последствия, които да налагат спешна хирургична намеса.

Алтернативни методи

Въпреки че не съществува алтернативен метод, който да е равностоен на ЕРХПГ, за диагностични цели може да се използват методите за радиологична образна диагностика (КТ, ЯМР и др.). За дрениране на жлъчния сок може да се постави стент или канюла в жлъчните канали в черния дроб през стомашната стена (перкутанни трансхепатални процедури). Екстрахирането на камъни и дилатирането на стеснени участъци може да се извърши и с хирургически процедури. Те обаче са по-инвазивни от  ЕРХПГ и биха могли да доведат до увреждане.